ИНОВАЦИИ, ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ В КОРПОРАТИВНАТА СИГУРНОСТ

докторант Илиан Йорданов
Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив

INNOVATION, ENTREPRENEURSHIP AND ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN ENTERPRISE SECURITY

Ilian Yordanov, Doctoral student
Higher School of Security and Economics – Plovdiv

Abstract: The intersection points in the triad – innovation, entrepreneurship and artificial intelligence and corporate security show that a balance is needed between the pace of development of innovation and artificial intelligence and the adaptation of different social groups, as well as the retraining of the workforce in accordance with the technological changes of business processes and change in the business environment as a whole.

Key words: innovation, entrepreneurship, artificial intelligence, corporate security

Корпоративна сигурност

Корпоративната сигурност е сложен комплекс от взаимносвързани бизнес дейности, пряко или косвено зависими от функционирането на държавното или местното управление, с правопропорционално влияние върху сигурността на държавата, и в частност върху индивида, в т.ч. върху неговата финансова, икономическа, образователна и други сфери на сигурността. Сигурността на корпорацията е предварително обмислена и разработена като единна система, наречена „Концепция за сигурност на фирмата“. Тя може да се определи като съвкупност от специфични действия (усилия) и структура за физическа и информационна защита на хора, финансови средства, материална и интелектуална собственост с цел осигуряване на устойчиво функциониране и създаване на условия за продължителна и успешна работа с висока добавена стойност за всички участници. Фирмената сигурност е с ключово определяща роля за устойчивото развитие на всяко общество и е в основата на икономическия му растеж и този на държавата като административна единица. С особено важно значение и като функция на стабилитета на бизнеса е финансовото благосъстояние на отделния индивид и неговия социален статут в рамките на държавата и извън нейните граници. Пряката връзка бизнес – човек – държава е безспорна и налага задължителност в сигурността на бизнеса, предприемчивостта и високите управленски качества на мениджмънта. Симбиозата на иновациите за корпоративен растеж и устойчиво развитие с възможностите на изкуствения интелект, автоматизирането на процесите и увеличаването на производствените мощности на бизнеса са в основата на корпоративната сигурност. Заплаха за дейността и бизнеса на една фирма са налице, като могат да се категоризират в две основни направления – заплаха за вътрешната и заплаха за външната сигурност на корпорацията.

Към външните се причисляват заплахи от дейността на контрагенти, конкуренти, обкръжение, криминален контингент, държавни политики, държавни органи, бюрокрация, корупция, трети лица, форсмажорни обстоятелства и мн. др. Към вътрешните заплахи причисляваме действия от страна на съдружници, служители, недостатъци в управлението, недостатъци на бизнес технологията и др.

Външната и вътрешната сигурност стават във все по-голяма степен взаимнозависими и разграничението между тях придобива условен характер. Стратегическо влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват международните финансово-икономически и политически процеси, енергийните проекти, ангажиментите на Република България за защита на съвременните демократични ценности, за охрана и контрол на външните граници на ЕС и в борбата с трансграничната престъпност. Рисковете и заплахите по своята същност и форми на проява стават все по-асиметрични и оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб.

Заплаха за сигурността на една корпорация представлява и промяната на политическата обстановка, на демографските или социалните фактори. Социалните заплахи са сложен фактор за сигурността на бизнеса и са свързани главно със стачки и епидемии. А политическите и международните заплахи, свързани с инфлация, промяна на приоритетите, забрана на вид дейност, въвеждане на лицензионни режими, промяна на политическия строй, национализация и др., крият риск за сигурността на национално и корпоративно равнище.

Когато заплахите започнат да се реализират в резултат на целенасочени действия срещу фирмата, те се проявяват чрез различни видове атаки. Целта и последствията от тях в повечето случаи са:

• финансови – кражби, присвояване на средства, разхищения;
• информационни – разпространение на фирмена тайна, компрометираща или зловредна информация, кражба на информация, унищожаване и повреждане на информация, документи и база данни;
• материални – саботаж, повреди, унищожаване на имущество, кражби;
• вреда на дейността – нарушение на нормалната дейност на компанията, забавяне или проваляне на процеси, преговори, изпълнение на договори и др.;
• заплахи за здравето и живота на ръководители и персонал.

Видовете атаки са изключително разнообразни. Например кражбата на информация от информационните системи най-често се свързва с хакерски атаки отвън, а се пренебрегват вътрешните фактори, като неправилно изградена система за информационна сигурност, умишлени или неволни действия на служители. Подценява се социалното инженерство. Тотално се пренебрегва опасността от незаконно подслушване, което се прилага често както от професионалисти, така и от аматьори, авантюристи и др. поради широкото разпространение и ниската цена на средствата за подслушване.

Във всяка атака участват хора. Няма голяма успешна атака, която да не е използвала информация или съучастие на вътрешен човек. Помощта от вътрешния човек бива доброволна или принудителна, умишлена или неумишлена, но във всички случаи демонстрира едно от най-важните и най-уязвими звена на системата за сигурност – хората. Хората трябва да бъдат обект на особено внимание както като потенциална заплаха, така и като най-уязвимо звено.

Системата за фирмена сигурност трябва да е изградена така, че да осигурява превенция. Това става чрез осигуряване на изпреварваща информация за външната среда, т.е. чрез разузнавателна дейност; осигуряване на своевременна вътрешна информация – контраразузнавателна дейност, анализиране на получената информация и въз основа на това определяне на нивата и основните направления на заплаха – анализ на риска.

Благодарение на тези дейности системата за фирмена сигурност може да позволи управление на риска. Управлението на риска е основен вид дейност на системата за фирмена или корпоративната сигурност. То позволява осъществяване на превенция и подход преди събитията, а не след тях. Предотвратяването на престъпление или произшествие е част по-скоро от ефективността на сигурността на бизнеса, отколкото от разкриването. Превантивната дейност създава стойност, а не изразходва средства за непланирани, малко ефективни и закъснели дейности.

За да бъдат постигнати целите ѝ, системата за фирмена сигурност следва да има възможност да противодейства на целия спектър от заплахи, особено и чрез системите за сигурност на изкуствения интелект. Когато се анализират релациите между корпоративната сигурност (и особено активната корпоративна сигурност) и цялостния комплекс на националната сигурност, никога не трябва да се забравя, че е напълно възможно да възникнат противоречия между тях. Тези противоречия, които при определени условия прерастват в конфликти, имат в едни случаи обективен характер, а в други – субективен. С разрастването на организацията, възприела модела на активна корпоративна сигурност, се увеличават и възможността и рискът от възникване на подобна колизия, макар че тя може да се яви и на нивото на по-малките организации.

Философията на активната корпоративна сигурност е приложима не само в корпорацията, а и при формирането и функционирането на националната система за сигурност, естествено с отчитане на разликата в нивата и произтичащите от тази разлика особености и конкретни изисквания.

Информационните и аналитичните звена на една организация, работещи по обезпечаването на корпоративната ѝ сигурност, винаги могат да бъдат парализирани „на законово основание“, като бъдат атакувани по поводи, нямащи нищо общо с основното им предназначение. Добър пример е възможността дадено аналитично звено да бъде разгромено с помощта на т.нар. „софтуерна полиция“. Достатъчна е мащабна проверка на съответната организация по обвинение в използване на нелицензиран софтуер. Подобна акция обикновено се съпровожда с конфискуване за няколкомесечен срок на компютрите или поне на харддисковете в офисите на съответните аналитични звена. Когато освен компютрите са налице и по-мощни сървъри и друг подобен хардуер, може да се спре достъпът на персонала на организацията до тях за неопределен период, като така се нанесат още по-големи щети. Излишно е да казваме, че събраната информация може да бъде (и ще бъде) копирана, като в най-добрия случай ще остане на разположение на съответните структури, обезпечаващи националната сигурност.

При въвеждането на модела на активна корпоративна сигурност винаги трябва да се държи сметка за възможните „странични ефекти“, породени от възникнали противоречия с органите, отговорни за осигуряването на националната сигурност. По правило подобни противоречия не възникват по волята на организацията, работеща проактивно за осигуряване на корпоративната си сигурност. Корпоративната сигурност си остава най-големият резерв на укрепването на системата за национална сигурност. Това може да се осъществи, ако добронамерено и компетентно се отстраняват възникващите противоречия и конфронтация между системите за осигуряване на националната и корпоративната сигурност.

В днешно време икономическата мощ се смята за фактор от по-висок порядък от военната мощ. При евентуална кризисна ситуация или въоръжен конфликт първи обекти на нападение ще бъдат телекомуникационните съоръжения и информационната инфраструктура – била тя частна, или публична.

Предприемачество

Предприемачеството в общоприетото и класическо схващане е в основата на корпоративната и националната сигурност с оглед на преценката и визионерския поглед на всеки предприемач. То е основно широколентово предприемачество, което е интегрално и може да се прилага във всяка област (конкуренция, стойностна иновация, дивергенция, конвергенция). То надгражда класическото предприемачество, като се базира на теорията за разумно управление на процесите. Технологията на предприемачеството е особен вид управленско усилие, което непрекъснато разширява всеки отделен сектор, всеки отделен вид предприемачество чрез откриване и придобиване на знания, провокиране на ново поведение през призмата на естествените закони и природните процеси, човешката психика и изкуствения интелект.

Знанията за широколентовото предприемачество се превръщат в независима променлива с висока тежест за игралното бизнес поле. Налице е особено ключовата разновидност на предприемачеството, която има и водещо значение в съвременния бизнес и неговото развитие в интердисциплинарност.

Широколентовото предприемачество може да се разглежда и като многолентово. Допълнителен аргумент в тази посока е схващането, че „по своята същност предприемаческото управление представлява в най-общ план изграждане от ръководителя на организационна среда, която да стимулира „раждането“ на иновативни идеи. В основата на самата технология, включваща процеси на кариерно развитие, обучение, мотивация, усъвършенстване и др., стои системността. Казано с други думи, предприемаческият мениджмънт е своеобразна система на организацията, създадена целенасочено (не на случаен принцип) да генерира иновативни идеи и да реализира успешен резултат. Именно системното изпълнение на този процес превръща организацията от „традиционна“ в „предприемаческа“ [5: 176]. Уменията на предприемача да намира подходящата среда за бизнес са ключови и за последващата необходимост от корпоративна сигурност, а тя от своя страна е пряко свързана с иновациите и изкуствения интелект.

Иновация

Същността на иновацията е дефинирана от различни специалисти в областта [6: 78; 1: 56]. Част от тях определят иновациите като процес на внедряване на новости:

• целият процес от идеята до готовия продукт, който се реализира на пазара;
• процес, при който изобретение или идея придобива икономическо съдържание;
• процес, включващ такива видове дейност, като изследвания, проектиране, разработка и организация на производството на нов продукт, технология или система.

За други автори иновацията е резултатът (предметът, продуктът, обектът) от творческия процес – обект, внедрен в производството в резултат на проведено научно изследване или направено откритие, качествено отличаващ се от предшестващия аналог; научно-технически резултат в стокова форма; нов продукт или услуга, метод на тяхното производство, иновация в организационната, финансовата, научноизследователската и други сфери, всяко подобрение, което осигурява икономия на разходи или създава условия за такива спестявания.

Иновацията е крайният резултат от творчески и интелектуален труд – нов продукт или услуга, модификация и трансформация, които са морално и технически остарели. Целият процес на създаване на дадено нововъведение включва множество дейности, като: проучване на изявените потребности в макросредата, както и на потенциалните потребности, които ще се появят вследствие на дейността на конкурентни организации, идентифициране на идея за нововъведение, ресурсно обезпечаване на дейностите по нейната реализация, появата на крайния резултат – иновацията, и внедряването ѝ. Тези последователно изпълнявани дейности съставляват отделните етапи на жизнения цикъл на един иновационен процес. „Иновационният процес включва научни, технологични, експериментални разработки, организационни, финансови и търговски действия, от които реално произтича реализацията на иновациите или които са замислени с тази цел“ [8].

Крайният резултат на иновационния процес може да бъде продуктова, процесна, организационна или маркетингова иновация, която съответно е свързана с внедряването на нов или в значителна степен модифициран и усъвършенстван продукт или услуга, технология, метод на производство или доставка, на нови организационни и маркетингови методи и пр.

Този процес не се явява изолиран от останалите процеси в системата и е пряко свързан с функционалността, структурата и системните свойства на организацията. Осигуряването на преднина пред конкурентите налага и системното протичане на процес на усъвършенстване на организацията – от методите на управление, на производство и използваните технологии до създаването на все по-търсени на пазара продукти или услуги. Това изисква процесът на иновативна дейност да бъде детайлно проектиран и планиран. Тук е моментът да се отбележи, че иновативната дейност по своята същност е аналогична на проектната. Инициира се идея за иновация, осигуряват се необходимите информационни, финансови, материални, човешки и други ресурси и се пристъпва към създаване на желания резултат. Успешното управление на проекти в организациите подпомага постигането на ефективни организационни резултати и извежда компаниите на лидерски позиции в отрасъла. В тази връзка ще отбележим, че все по-често се използва понятието „проектен мениджмънт“.

Изкуствен интелект

За същността на изкуствения интелект няма единно научно мнение. В това няма нищо необичайно, тъй като изследването на изкуствения интелект е относително млада научна дисциплина за разлика от науки с многовековна история, като икономика, математика, химия и философия например. В доклад, озаглавен „Изкуствен интелект и живот през 2030“ и публикуван от Станфордския университет в САЩ, се дава донякъде необичайна гледна точка за отсъствието на общоприето виждане (дефиниция) за естеството на изкуствения интелект: „Любопитно е, че липсата на прецизна, универсално приета дефиниция на „изкуствен интелект“ вероятно е допринесла за разрастването и разцъфтяването на тази сфера, както и за набирането ѝ на все по-ускорено темпо. Практикуващите, изследователите и разработчиците на изкуствен интелект, вместо да се ръководят от приблизителна обща посока, са се водили от императива „нека да се заемем с това“ [9: 16]. Тесните специалисти в областта на изкуствения интелект дават различни тълкувания на същността му, които обаче не са чак толкова противоположни, ако се вгледаме внимателно в тях. Авторитетният Джон Маккарти смята, че изкуственият интелект е наука и инженеринг, които правят машините, и най-вече интелигентите компютърни програми интелигентни. Елена Боровская и Надежда Давидова са на мнение, че „изкуственият интелект е направление на информатиката, чиято цел е разработка на апаратно-програмни средства, които позволяват на ползвателя не-програмист да постави и разреши собствените си, традиционно считащи се за интелектуални, задачи да „общува с електронна изчислителна машина на ограниченото подмножество на естествен език“ [2: 5].

Разглеждайки проблема за същността на изкуствения интелект, не можем да отминем и следния ключов въпрос – коя е водещата наука при изучаването на изкуствения интелект. Често се споделя мнението, че ядрото на научните изследвания, посветени на изкуствения интелект, обхваща най-вече компютърните науки (computer sciences). Това твърдение обаче според нас не трябва да се възприема като меродавно, тъй като в обсега на изследванията на изкуствения интелект и други науки несъмнено съществена роля играят математиката, биологията, философията, социологията, психологията, антропологията, когнитивните науки, невронауката, лингвистиката, а и доста други. Не би могло да бъде по друг начин, защото феноменологията на изкуствения интелект е толкова сложна, че не е възможно да бъде изучена само с помощта на една-единствена наука, като са необходими обединените усилия на множество моно-, поли-, транс- и интердисциплинарни научни дисциплини.

Особено важен е въпросът по какво се отличават човешкият и изкуственият интелект. Най-общо казано, разликите са следните: Хората възприемат информация и взимат решения въз основа на когнитивни модели (patterns), докато машините възприемат информация и взимат решения въз основа на алгоритми от правила и данни; Човешките същества могат да разберат и схванат даден обект, процес или явление в неговата цялост, докато, поне към момента, системите с изкуствен интелект не могат; Човеците имат емоции, машините нямат (засега). Това обстоятелство може да се тълкува двояко. От една страна, в някои ситуации емоциите пречат на вземането на бързи и ефективни решения, от друга страна обаче, налице са и ситуации, когато емоциите помагат за вземането на правилни решения.

Ролята и влиянието на изкуствения интелект върху работната ръка са огромни и видоизменят търсенето на определени специалности и професии за сметка на други. Темпото на развитие на иновациите и изкуствения интелект е неравнопоставено с адаптацията на обществото. Това от своя страна поставя под заплаха икономическата, финансовата, корпоративната и националната сигурност на държавата и в частност на бизнеса.

В отговора на може би най-вълнуващия за изследователите и за т.нар. „обикновени“ хора въпрос се крие бъдещето на обществото: Как ще се отрази развитието на изкуствения интелект върху пазара на труда? Казано същото, но с други думи: Ще отнеме ли изкуственият интелект работни места, или напротив – ще допринесе за тяхното увеличаване? По така поставения въпрос съществуват различни научни мнения, като все пак ни се струва, че песимистичните прогнози преобладават, т.е. изкуственият интелект ще отнеме повече работни места, отколкото ще може да създаде. В случая непременно трябва да се отбележи, че различните категории хора дават различен отговор на същия този въпрос: изследователите и мениджърите като цяло са песимистично настроени (но умерено), докато политиците в цялост са по-скоро оптимисти – те твърдят, че изкуственият интелект няма да наруши относителното равновесие на пазара на труда, а напротив – дори може да допринесе за създаването на голям брой нови работни места.

Не можем да не се съгласим в крайна сметка с констатацията, изведена в авторитетна студия под заглавие „Изкуствен интелект, автоматизация и икономика“, която е колективна публикация на изпълнителния офис на президента на САЩ. В нея дословно четем: „Днес може да се окаже истинско предизвикателство да се предскаже точно кои работни места ще бъдат най-непосредствено засегнати от автоматизацията, задвижвана от изкуствения интелект. Тъй като той не е една технология, а по-скоро сбор от технологии, които се прилагат по отношение на специфични задачи, ефектите му ще се усещат неравномерно в икономиката“.

Изкуственият интелект намира все по-обширно и все по-всеобхватно приложение в сферата на управлението. Нещо повече – като че ли изкуственият интелект е създаден и пасва най-добре именно на тази сфера. Още в нашето съвремие изкуственият интелект и управлението започнаха да съжителстват в много специфична симбиоза.

Влиянието на проникването и развитието на изкуствения интелект в модерното бизнес управление е със значимо място в своите концептуални и практически схеми. Това управление разбира важността на изкуствения интелект за развитието на човешкото общество (и на бизнеса в частност) и не му се противопоставя, а напротив – търси и намира неговото място за повишаване на качеството и бързината на производството на стоки и предлагането на услуги. Модерното бизнес управление интерпретира феномена на изкуствения интелект в собствените си обяснителни рамки, а и друго не би могло и да се очаква – т.е. то разглежда изкуствения интелект като своеобразен функционален инструмент, посредством който хората постигат собствените си предварително набелязани цели с помощта на определени бизнес процеси.

Най-общо казано, системите за изкуствен интелект могат да изпълняват три основни типа задачи, които в една или друга степен се използват и се реализират и при взимането на решения като най-важна и фундаментална управленска функция – обикновени (рутинни) задачи; формални задачи; и експертни задачи.

В своя индивидуален жизнен път (онтогенезата) човешките същества първо реализират обикновени (рутинни) задачи (възприемане, говорене, движение), после изпълняват формални (решаване на математически и логически проблеми) и накрая практикуват извършването на експертни задачи (изискват се експертни знания и умения). Развитието на системите за изкуствен интелект е преминало по същия път, както при човека. Най-напред системите за изкуствен интелект са осъществявали обикновени (рутинни) задачи (компютърно разпознаване на образи, компютърен говор, локомоция на роботи). Впоследствие системите за изкуствен интелект започват да се справят с формални задачи (доказване на теореми, машинни игри, верификация). Най-накрая системите за изкуствен интелект се научават да извършват и експертни задачи (финансови анализи, поставяне на медицински диагнози, намиране на грешки). Не подлежи на съмнение, че развитието на изкуствения интелект и информационната сигурност ще доведе до нови мениджърски длъжности в разглежданата бурно разрастваща се сфера.

Пресечни точки на иновациите, предприемачеството и изкуствения интелект в корпоративната сигурност

Необходимо е и създаване на система за мотивиране и стимулиране на търсенето на ключова, ценна информация, която ще способства за генерирането на иновативни идеи в корпорациите. Това създава благоприятна организационна среда за интегриране на традиционните управленски методи с един заслужил популярност съвременен подход в управлението – иновативния предприемачески подход. Ръководителите и/или служителите предприемачи използват придобитата ключова информация за процесите в бизнес средата и локализират потребностите в нея. Притежават умения и да диктуват тези потребности, изпреварвайки конкурентите си чрез създаването на нови или съществено трансформирани продукти или услуги. Тези умения на предприемачите са от основна важност, доколкото човешките желания са неограничени и диктуват промяната в потребителското поведение. Предприемачите съсредоточават ресурсите и създават необходимите материални и нематериални блага, с които да удовлетворят тези променящи се потребности. И благата са резултат от предприемаческото и интелектуалното творчество и креативност. Наричаме ги иновации. Според Питър Дракър „Иновацията е специфичният инструмент на предприемачеството, това е действието, което дарява ресурсите с ново качество, за да възпроизвеждат богатство“ [3: 79]. Пресечните точки в посочената триада иновации – предприемачество – изкуствен интелект в корпоративната сигурност показват, че е необходим баланс между темповете на развитие на иновациите и изкуствения интелект и адаптирането на различните обществени групи, както и преквалификацията на работната ръка, съобразено с технологичните промени на бизнес процесите и на промяната в бизнес средата като цяло. Симетрията между техническия подем и адаптацията на човека към него е в основата на оптималните бизнес резултати и води до повишаване на корпоративната сигурност във всичките нейни аспекти – сигурност на информацията, сигурност в качествената работна ръка, сигурност в процесите на изпълнение съобразно фирмените политики и т.н.

Литература

1. Биолчева, П. Проектен риск мениджмънт: възможности за навлизане на изкуствен интелект. София: УНСС, 2021.
2. Боровская, Е., Н. Давыдова. Основы искусственного интеллекта. Учебное пособие. Москва: Лаборатория знаний, 2000. ISBN 978-500-101-908-4.
3. Дракър, П. Иновации и предприемачество в образованието и бизнеса. София: МВБУ, 2019. ISBN 978-954-9432-83-1.
4. Европейска комисия. Нови правила относно изкуствения интелект – въпроси и отговори. Брюксел, QANDA/21/1683, 2021.
5. Ламетри, Ж. Човекът машина. София: Наука и изкуство, 1981.
6. Попчев, И., Д. Орозова. Представяне на знания в системи с изкуствен интелект. Бургас: Божич, 2018.